Напусна ни художникът Петър Мичев – Педро

353

Напусна ни художникът Петър Мичев – Педро

На 69-годишна възраст ни напусна един от най - емблематичните художници на Плевен – Петър Мичев-Педро.

Петър Мичев-Педро е роден на 9-ти Май 1955 в Плевен. Занимава се с рисуване от петнадесет годишен и е самобитен художник. Между 1974г. и 1990г. развива творческата си кариера основно в България.

Светът го открива през 1990 г. в Брюкселската галерия „Остър ъгъл”, където неговите картини са изложени до тези на Салвадор Дали. Открива големи експозиции във Франция, Белгия, Германия, Швейцария, Люксембург и Дания.

През 1994 г. художникът участва в един от най-големите културни проекти на ЮНЕСКО заедно със Сезар, Карсу и Бюфе и през 1997 г. четиримата организират съвместна изложба в монетния двор „Дьо Ла Моне” в Париж. Участвал е в над 400 групови вернисажа. Живее единадесет години във Франция, а после пет години в Тампа, САЩ. Пред конгреса на Флорида братът на президента на САЩ – губернаторът Джеб Буш, го представя като единствения жител на щата, записан в “Енциклопедия Британика”. След петгодишен престой в Тампа, градът номинира българина за личност на годината.

Във Франция работи с престижни галерии, една които прочутата “Романет” между Лувъра и Латинския квартал, създала Пикасо като млад автор. Парижката критика го определя като ”автентичен, мистичен и невъзможен за дефиниране”. Има над 12 000 продадени картини. Негови платна са притежание на 30 музея и на известни личности в света. Освен в музея на Ватикана, картина на Мичев има и в частната си колекция папа Йоан Павел Втори. Творбата на Петър Мичев “Мадона от Флорида” пък е в музея на Сената и е избрана за пощенска марка – символ на щата.

Петър Мичев - Педро е сред най-скъпо продаваните български художници. Обявен е за заслужил гражданин на Плевен с решение на Общинския съвет от м. март 2006 година.

Името и творчеството на Петър Мичев завинаги ще останат свързани с Плевен.

Поклонението ще се състои на 07.06.2024 г. /петък/ от 11.30 часа на Централните софийски гробища.

Светла памет!

Свалете в PDF